Какво означава подаване на сигнали за нередности?
Подаването на сигнали за нередности означава да говорите открито, когато станете свидетел на сериозна нередност, която може да навреди на обществения интерес или да наруши правни или етични стандарти. То се отнася до акта на сигнализиране за неправомерни действия или нарушения на закона, които се случват в професионален контекст, независимо дали в публичния или частния сектор, като например в публичната администрация служба, частна компания, училище, болница или друга организация.
Лицето, което подава сигнала, се нарича сигнализиращо лице. Не е задължително това да е служител - стажанти, бивши служители, подизпълнители, консултанти, кандидати за работа, доброволци, акционери, членове на управителни съвети и доставчици - всички те могат да бъдат сигнализиращи лица, стига да съобщят за нещо, което са открили в рамките на работните си взаимоотношения.
Сигналите за нередности трябва да се отнасят до въпроси, които засягат обществеността. Това могат да са случаи на корупция при обществените поръчки, измами при предоставянето на финансови услуги, заплахи за здравето или околната среда, опасни продукти или злоупотреба с лични данни. Правото на ЕС определя кои са тези основни области, като обществените поръчки, изпирането на пари, правата на потребителите, киберсигурността и др. Някои държави отиват още по-далеч, като допускат подаване на сигнали за нарушения на вътрешни правила, етични кодекси или всяко поведение, което сериозно вреди на хората или на общественото доверие.
В Европейския съюз лицата, подаващи сигнали за нередности, са защитени от Директива (ЕС) 2019/1937, която установява минимални стандарти за безопасно подаване на сигнали и определя правата на тези, които говорят открито. Съществуват три основни начина за подаване на сигнал: вътрешно чрез официалния(те) канал(и) за подаване на сигнали на организацията; външно чрез националния орган, отговарящ за подаването на сигнали за нередности; или, в много специфични случаи, чрез публично оповестяване, например чрез съобщение до медиите или публикуване на информацията онлайн. Тази възможност се допуска само при определени условия: когато другите канали не дават резултат или има непосредствена заплаха за обществения интерес. Директивата изисква всички държавни органи и всички частни дружества с повече от 50 служители (или работещи в определени сектори) да създадат сигурни и достъпни вътрешни канали.
Лицата, подаващи сигнали за нередности, често са изправени пред рискове като професионална изолация, тормоз или уронване на репутацията им. По тази причина сигнализиращите лица имат право на надеждна правна защита. Това включва поверителност, защита от ответни действия, достъп до правни средства за защита, евентуално обезщетение, и достъп до услуги за подкрепа като правна или психологическа помощ. Въпреки това на много места културните нагласи могат да обезкуражат подаването на сигнали, като го представят за предателство, а не за акт на гражданска отговорност. Ето защо повишаването на осведомеността, изграждането на сигурни системи и създаването на култура на открито говорене е толкова важно.
Когато са уважавани и защитени, лицата, подаващи сигнали за нередности, играят жизненоважна роля в укрепването на прозрачността, отчетността и обществения интегритет. Те помагат за разкриването на вредни практики, които иначе биха могли да останат скрити. Техните сигнали предотвратяват по-нататъшни щети, спестяват публични средства, защитават правата на хората и допринасят за изграждането на по-справедливи и отговорни общности. Когато хората се чувстват сигурни да говорят открито, от това печели цялото общество.
